Всички Албания

АЛБАНИЯ

Официално име: Република Албания

Столица: Тирана

албания

Парична единица: 1 леки = 100 киндарка

Официален език: албански

Преобадаваща религия: ислям

Национален флаг: черният орел напомня за Австро-Унгарската империя, а самият червен флаг е свързан със Скендербег. Червената комунистическа звезда, прибавена през 1945 г., е премахната през 1992 г.

Национален химн: Обединени от нашето знаме завладени от едно желание и от една цел, ние всички се кълнем, че ще бъдем заедно в името на спасението ни…Текстът и музиката са дело на Асдрени – Александър Ставре Дренова 1872 – 1947 г.

Площ: 28 748 кв. км. Най-висока точка: 2 764 при връх Кораб

Население: 3 401 126 жители

Древна Албания: Първоначално гръцки колонии, през II в. пр. н. е. земите на Албания стават римско владение. Впоследствие Илирия е присъединена към Византия. Значителен брой славяни се присъединяват в района през VI в. Докато Византия и България си оспорват територията на страната, през 1272 г. тя е завладяна от Шарл д Анжу.Той  й дава името Албания.  Между 1415-1417 тя изцяло попада под османско владичество.

Османска власт: Единственото въстание срущу османците е на Скендербег /1443 – 1468 г./. Робството продължава до 1912 г. Разпространението на исляма е от XVI в. до  XIX в. и обхваща Централна Албания, долината на Печ, Призрен и Косово, където са се настанили много албанци.

Независимост: Независимостта на Албания е обявена през 1912 г. и официално потвърдена през 1920 – 21 г. Начело на политическия живот  застава Президент на Републиката /1925 – 1928 г./, а след него кралят / 1928-1939 г./ Страната е окупирана от италианците през 1939 г. до 1943 г., а след това и от германците. Освобождението й е дело на комунистите.

Социализъм и изолация: След като през 1946 г. се превръща в Народна Република, Албания поема по пътя на социализма, направлявана от Енвер Ходжа и Мехмет Шеху. Енвер Ходжа е начело на страната до смъртта си през 1985 г., като успешно установява тоталитарен режим на управление.

Демократицация и отваряне към света: След възстановяване на свободата  на вероизповеданието и приемането на многопартийната система през 1990 г. следват и първите свободни парламентарни избори.